Shumen Hakkinda

SHUMEN ШУМЕН

Şumnu (Bulgarca: Шумен/Shumen), Bulgaristan'ın kuzeydoğusunda, Deliorman bölgesinde bulunan il (oblast) ve bu ilin merkezi olan şehirdir.

Şumnu ismi( ya da yaşlı Türklerin teleffuz ettiği şekliyle "Uşumna") muhtemelen çevredeki ormanlar (şuma) nedeniyle Şumna isminin değişikliğe uğramasıyla ortaya çıkmıştır.

Osmanlı Devleti zamanında, ordu karargahlarının bulunduğu, büyük stratejik önemi olan bölgenin en önemli şehirlerinden olan Şumnu, zamanla Türklerin Türkiye'ye göçmesiyle nüfusunun çok büyük kısmını kaybetmiştir. Yeşil bir dağ yamacının eteğinde kurulan Şumnu'nun sosyalizm döneminde büyük zarar gören eski mahallelerde hala bazı tarhi binalar ve evler korunmaktadır. Çölmekçi, Kılyak mahallelerin yakınında olan eski şehir merkezi de sonradan biraz güneye kaydırılmıştır. Eski merkezinde hala çok sayıda türk oturmaktadır, köylerden göç eden türkler de genellikle bu mahhallelere yakın yerleşmektedir. Ayrıca eski Ermeni mahallesi, eski Yahudi mahallesi de bu bölgededir.

Şumnu, 1389 yılında Çandarlı Ali Paşa tarafından Osmanlı toprağına katılan, stratejik önemi olan ve Osmanlı İmpatorluğuna askeri üs ve doğal kale görevi yapmış bir şehirdir. 1810 yılında Osmanlı Rus savaşlarında Ruslar 50.000 ölü vererek savaşı kaybetmişlerdir.
Osmanlı döneminde 63’ü şehir merkezinde olmak üzere, tarihi belgelere baktığımızda Şumnu’nun genelinde 229 Osmanlı eseri bulunuyordu. Şehirde Osmanlı'dan bugüne kalan en belirgin mekan 1741 yılında Şerif Halil Paşa tarafından yaptırılan Tombul Camiidir. Şerif Halil Paşa camii ve medresesi, Türkçede sık kullanılan bir deyiş olan “Ben sana paşa değil, adam olamazsın dedim” diyen babayı memnun etmek için yapılan camidir. Şumnu Saat Kulesi, Mehmet Doducuoğlu tarafından yapılmış. 1740 yılından beri her 15 dakikada bir gong sesi ile Şumnu’yu çınlatıyor.

1922 yılında tamir gören tarihî Bedesten 17. yüzyıl Osmanlı eseri. Bedestenin yanı başındaki Köprübaşı hamamı 1990'larda terk edilmiş. 1749 yılında yapılan Kalak camii ve 1851 yılında Rıfat paşa tarafından yaptırılan Rıfat Paşa Tatar cami ve medresesi hala ibadete açıktır. 1654 yılında yapılan Ravna çeşmesi kurumuş, oluk ve kürünü parçalanmıştır.

Şerif Halil Paşa Camii karşısında Erkek İmam Hatip lisesi başka bir adla Nüvap okulu bulunur. Şumnu’da şehre hakim bir tepe üzerinde bir Osmanlı eseri vardır. Geçmişte zindan olan bu eser bir süre lokanta olarak kullanılmış. Zindanın karşısındaki kale Osmanlı döneminde çok az kullanılmasına rağmen 3.000 yıllık bir geçmişe sahiptir.

Türk nufüsuna sahip bölgeler

Şumnu Şehir Merkezi (Şumen)
Yeniceköy (Tsarev Brod)
Şeytancık (Hitrino) ilçesi

Ortaköy (Srednya)
Noosel (Novosel) (Novo-selo, Yeniköy)
Çerençe
Uzunlar (Dlıjko)
Kufallar (Razvigorovo)
Erikli (Slivak)
Buranlar (Edinakovtsi)
Asıköy (Dobrivoynikov)
Kayacık (Timarevo)
Söğütlü (Varbak)
Kalaydere (Kamenak)
Kızılkaya (Jivkovo)
Çamurlu (Kalino)
Köseler (Zvegor)
Ekizce (Bleznatsi)
Kalaycıköy (Iglika)

Teğbiköy (Kapitan Petko)
Kufallar (Razvigorovo)
Uzunlar (Dlışko)
Omranköy (Trem)
Sucuazköy (Studenitsa)
Kocacıklar (Tervel)
Yeniköy (Visoka Polyana)
Baykocalar (Baykovo)
Yukarıköy (Boyan)
Karalar (Cherna)

Köklüce (Venets) ilçesi
Ahlar (Drentsi)
Pıyıklıköy (Borsi)
Karabaşlı (Chernoglavtsi)
Aydoğdu (Izgrev)
Gürgenli (Gabritsa)
Senebirlik (Sini Vir)
Taşkınköy (Buynovitsa)
Çukurköy (Yasenkovo)
Demirciköy (Strahilitsa)
Mahmuzlu (Todor İkonomovo)
Bohçalar (Kaolinovo) ilçesi
Emberler (Kliment) (Eski adı Embiyalar, Deliorman'ın en eski yerleşim yerlerinden biridir. Kuruluş tarihi 1530. Konya Karamandan göç eden kardeşler tarafından kurulmuştur: Embiya İskender, Embiya Solak ve Embiya Sakallı.) Nüfusu 2.700 kişi.
Aslar (Naum)
Çufalar (Tıkach)
Yusfanlar (Pristoe)
Davulcular (Gusla)
Saltıklar (Sredkovets)
Şaavı (Branichevo)
Çoban Nasıf (Zagoriche)
Kulakova (Dolina)
İridere (Kriva Reka)
Kozluca (İzbul)
Tekerköy (Zlatna Niva)
Ova Söğütlüsü (Vurbyane)
Yeni Pazar (Novi Pazar) ilçesi
Beştepe (Pet Mogili)
Karagözler (Karavelovo)
Kaykıköy (Stoyan Mihaylovski)
Pamukçı (Pamukçi)
Oyvada (Voyvoda)
Preslaf (Preslav) ilçesi
Kaspiçan (Kaspichan) ilçesi
Tavşankozlucası (Nikola Kozlevo) ilçesi
Sofular (Valnari)
Vırbitsa (Varbitsa-Върбица) ilçesi
Bekirli (Konevo)
Tuşitsa (Tuşovitsa)
Akdere (Byala reka)
Yeni Mahalle (Nova Byala reka)
Soğlar (Malomir)
Karagözler (Çernookovo)
Smyadovo
Klisercik (Tzarkvitza)

Шумен

Шумен е град в Североизточна България. Той е десети по големина в страната и е административен център на Община Шумен и на Област Шумен. В близост е до градовете Търговище и Велики Преслав. Разположението на Шумен е кръстопътно - край града се пресичат главните пътища София-Варна, Русе-Бургас и Силистра-Ямбол.
Шумен се разполага в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина – западните части на града лежат на около 280-300 м над морското ниво, а крайните източни на 180-200 м. Градът се намира в подножиетo на Шуменското плато, което има много разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река Поройна.

Климатът на Шумен е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 22°C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (41,7°C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града.

През вековете град Шумен е бил люлка на богата духовна и материална култура - тракийска, римска, византийска и българска. В близост до Шумен се намират първите две столици нa Българската държава - Плиска и Преслав, и култовият център Мадара. Особено активна културна и просветна дейност се развива през Златния век на България, когато градът може би се е наричал Симеонис. Относно името на гр. Шумен има няколко хипотези. Според едната името на града произхожда от името на Цар Симеон Велики: Симеонис - Шимеонис - Шумен (застъпва се от Константин Иречек и Георги Джумалиев). Според друга произхожда от "шума", "зашумена местност" - силно залесено място с много гори (застъпва се от проф. Атанас Иширков, Иван Богоров, Вера Антонова и други). Според Васил Миков името произлиза от "шум", "шумолене". От основаването си до XV век градът е разположен в района на Шуменската крепост, която е представлявала сложен комплекс от укрепителни съоръжения, битови и култови сгради.

Шуменската крепост е една от най-силните византийски крепости. По време на Първото българско царство Шумен, като внушителна българска твърдина, влиза в системата на старобългарските крепости, бранещи подстъпите към столиците Плиска и Преслав. В истински средновековен град Шумен се превръща през Второто българско царство (XII XV в.). Освен военен, градът тогава бил и значителен икономически, търговски, стопански и културен център с развити занаяти

По отношение на вярата град Шумен е изключително многообразен, което е породено от многообразието от етноси в града. Преобладава християнската религия, но сравнително голям процент се заема от мюсюлманството. От своя страна най-голямата част от християните са православни. Съществуват и евангелистки, арменски, петдесятни, адвентистка и др. църкви, чийто членове представляват немалка част от християните в града. В средновековния град Шумен основната религия е православното християнство. Доказателство за това са: откритите в очертанията на крепостните стени седем църкви, отсечените макар и в малък тираж възпоменателни монети с изображение на кръст - ангел и многобройните единични находки на кръстове (православни) както и изображението им по пръстените и други предмети на бита откривани в гробове и жилища. Коренна промяна настъпва след окончателното завоюване на града от османските турци през XVв. Започнатото разрушаване на крепостните съоръжения от кръстоносците на Владислав III Ягело e довършено от турците които използват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена около 1529 г., часовниковата кула и Тумбул джамия през 1774 г. Полагат се основите на новия град Шумлу, както е наричан по време на Османската империя. По време на османското владичество Шумен става център на военен турски гарнизон, и от тази епоха значителна част от населението става мюсюлманско. На територията на града живеят и други етноси изповядващи своите религии такива са: арменците, евреите, циганите и др.

В Шумен се намира и паметникът „Създатели на българската държава“, представящ най-важните моменти от българската история) от VІІ до Х век. Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Вътрешното пространство е декорирано със 21 скулптури и 540 м2 мозайки. От него се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското плато.

На платото е разположена и средновековната Шуменска крепост, която е била разрушена в миналото, но през XX в. е частично възстановена. На 20 км от Шумен се издига Мадарският конник, а в близост до града са и Плиска и Преслав, две от старите столици на България.

	Hoşgeldiniz, Ziyaretçi.Lütfen giriş yapın veya kayıt olun.	24 Mayıs 2012, 19:31:09
		Kullanıcı adınızı, parolanızı ve aktif kalma süresini giriniz